Извънреден труд: принцип
Извънредният труд е отработеното работно време извън законното работно време от 35 часа (или времето, считано за еквивалентно) за служител на пълно работно време.
Извънредният труд поражда увеличение на заплатата. Това увеличение се предвижда от фирмено споразумение или, в противен случай, от браншовото споразумение. Фирменото споразумение има предимство пред браншовото споразумение. Размерът на надценката не може да бъде по-малък от 10%.
При липса на договорна разпоредба извънредният труд води до увеличение на заплатата от:
25% за първите 8 часа извънреден труд; 50% за следващите часове. Извънреден труд: те не само водят до заплащане на премията
Извънредният труд поражда правото на увеличение на заплатата или, където е приложимо, на еквивалентна компенсаторна почивка (Кодекс на труда, чл. L. 3121-28).
В разплащателната книжка се посочва броят на работните часове, за които се отнася заплатата. Ако служителят работи извънредно, трябва да разграничите в неговата фиска платените часове, платени по нормалната ставка, и тези, които включват увеличение за извънреден труд (Кодекс на труда, чл. R. 3243-1).
Премията не плаща
